ФОНДАЦИЯ БЛАГОТВОРИТЕЛ
 
Обявява
 
IX издание на стипендиантска програма „Постигам по-висок успех“
I учебен срок/семестър 2018/2019
 
Кой може да кандидатства?
ученици от 8-и до 12-и клас, лишени от родителски грижи или с нарушено зрение
студенти първокурсници, лишени от родителски грижи или с нарушено зрение
 

Какви са стипендиите?
 
за ученици от 8-и до 12-и клас:
  • с успех над 5.50 – 5 бр. по 320 лв. /по 80 лв. месечно/
  • с успех над 5.00 – 5 бр. по 200 лв. /по 50 лв. месечно/
за студенти първокурсници – 3 бр. по 400 лв. /по 100 лв. месечно/
 
* стипендиите се изплащат на равни вноски за периода октомври 2018 – януари 2019 г.
 

Как се кандидатства?
 
Напишете есе на тема "Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство." /Овидий/
в размер от 1800 до 3600 знака /от 1 до 2 страници/.
 
I етапдо 30.09.2017 г.
 
Документите можете да изпратите на office@blagotvoritel.org или на адрес 1186 София, ул. „Черно море” 4, тел. за контакт 0885 414 038.

 
Одобрените на I етап ще бъдат обявени на 5 октомври в сайта www.blagotvoritel.org.
 
II етап – до 10.10.2018 г. с одобрените кандидати ще бъде проведено интервю с членове на фондация „Благотворител” - на живо или по телефон.
 
Преминалите успешно двата етапа на конкурса ще бъдат обявени на 14 октомври на сайта www.blagotvoritel.org.


     Списък на учениците и студентите първокурсници, които ще получават стипендия по програма "Постигам по-висок успех"
на Фондация "Благотворител"
през втори срок/семестър на учебната 2016/2017:

 


 




Всеки е чувал поговорката: „Дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя”. Ето тук е разликата между вербалното насилие и физическото. Обидата може да остави дълбока следа в съзнанието на човек, а за това лек няма. С думите не трябва да се борави небрежно, защото в тях се крие опасна сила. Понякога да замълчиш не е слабост, а признак на добра култура, уважение и съобразителност. Едно добре обмислено изказване в подходящ момент не трябва да бъде отхвърлено.
Дълбока сила се крие и в способността да изслушваш и да задаваш правилните въпроси. С това можеш да усетиш чувствата на приятел, да помогнеш в труден момент и заедно да достигнете до решение. Всеки се нуждае да чуе думите „Всичко ще бъде наред!”, „Ще се справиш!”, „С теб съм!”. И изведнъж никой проблем не изглежда толкова страшен, щом е споделен. Няма банална добра дума - казана на място, може да има мигновен ефект – да вдъхне кураж на този, към когото е насочена. Един искрен комплимент може да върне усмивката на лицето на някой близък, а това не би ли накарало и нас самите да се почувстваме щастливи. Защото всеки може да критикува и да бъде негативен, но това носи единствено болка и разочарование.
Повечето хора не се замислят какви думи използват в ежедневието си. Думите просто извират от нас без да им обръщаме особено внимание. Когато се замислим и наблюдаваме себе си и другите хора как общуват помежду си, ще хванем колко отрицателни думи използваме. Най-вече думи на оплакване и мърморене, които няма как да повлияят положително в нашия живот. Ние волно или неволно обиждаме хората с нашия начин на изразяване и може да провокираме неприятни чувства у човека, на който сме ги казали. Изразите „благодаря”, „моля”, „заповядай” са думи, изпълнени с благодарствени чувства. Колкото повече показваме, че сме хора, които са благодарни за всичко, което имат, толкова повече ще ни върви в живота и ще създаваме добри приятелства. По този начин ние привличаме хората към нас и добрите неща в живота ни ще се преумножават.
Начинът, по който човек си служи с думите въобще има голямо значение за самия него и развитието му като индивид. Добрият език ни помага навсякъде - в магазина, в училище, в заведението. Добрите думи, изречени искрено, стоплят човешките души, внасят радост и веселие в сивото ни ежедневие. Само с думи човек може да обърне нещата в своя полза в един спор и да избегне по-нататъшни разправии, които няма да завършат добре. И пак само с думи ти можеш да промениш представата на човек за добро и лошо и да му помогнеш да открие правилния за него път.
 
Обичта, търпението, всеотдайността, добротата, топлотата и човечността са качествата, които обичам в нея. Тя има голямо сърце, помага ни с каквото може и ни обича като свои деца. Освен това, тя е много умна, коректна и лоялна. Тя е най-добрата учителка, която познавам. За нея ние всички сме еднакви. Тя ни приема с недостатъците ни, с грешките ни с търпение и с обич. Тя не ме учи само да решавам задачи и квадратни уравнения, тя ме учи да съм силна и търпелива и никога да не се предавам.
 
Моята любима учителка е много добра, спокойна, отговорна, винаги държи на реда и дисциплината, не търпи някой да се подиграва на някого, и не толерира грубия език и физическото насилие. Възхищавам се на начина, по който тя работи с учениците, за нея е важно да научим нещо както трябва, без значение колко време отнема. За нея всички деца са равни без значение дали са с по-специални нужди или не. Тя е и забавна и в извънучебно време ме развеселява дори когато ми се плаче, дори само да се усмихне е достатъчно за да ме развесели. Също така е и справедлива, търпелива, спокойна (не крещи на учениците за грешките им, а обяснява спокойно и разбираемо къде сме сгрешили).
 
Това е учителят, който завинаги ще остави следа след себе си заедно със своята доброта и човечност, всеотдайност и топлота и най-вече с огромното си желание да ни поведе по пътя на познанието, а в моя живот няма нищо по-ценно от знанието и здравето. Тя бе мой класен и преподавател по математика. Не че ми бе толкова интересна математиката, даже и не я разбирах много, но като влизаше тя в класната стая имах чувството, че влиза мой приятел, на когото мога да споделя какво ми се е случило като добро и лошо, който ми даваше съвети. Тя не бе добра само към мен, тя беше справедлива към всички и си мисля, че ако направим някаква статистика, всеки от класа ще посочи г-жа Вили Тодорова като един от най-добрите и любими учители. Тя ще остане в моето съзнание завинаги, ще разказвам за нея на децата и внуците си, а най-силно желая тя да е жива и здрава и да може да преподава на моите деца. Ще се радвам да предоставя детето си на учител като нея, защото и имам пълно доверие. Това е моят любим учител.
 
Не всеки може да бъде учител. Учителят е жилав и издръжлив. Издържа на нисък обществен престиж. Понася лицемерието на всички управници, които го потупват по гърба и уверяват, че неговото занимание е приоритет за държавата. Когато му тежи твърди, че ще си тръгне, но винаги остава. Невероятна личност – микс от преподавателски талант, ораторска дарба и изключително чувство за хумор, което превръща часовете му в незабравимо преживяване. Носи магнетичната аура на човек с многостранни интереси: говори чужди езици, има познания във всички области, пише стихове. Учителят учи децата не само да четат и пишат, а да мислят и търсят.
Как да си създадем бъдеще? Откровено… не знам. Но знам, че бъдещето е винаги младо, и то се усмихва през призмата на моите години и през годините на моите връстници. Бъдещето е усмивка, а най-красиво могат да се усмихват очите на хора, които обичат и са обичани. Бъдещето е чифт кецове, които шляпат в дъждовната локва. Два чифта ръце, които влюбено се гонят в парка. Три чифта сплетени длани - моите, и тези на мама и татко. Бъдещето е първата целувка, открадната пред блока. Щастието от първото влюбване и урокът от първото разочарование. Морето, с което си говориш тайно. Изгревът, с който пиеш кафе всяка сутрин на верандата.
Всичко, което ни кара да мечтаем, е бъдеще. И всеки, който ни кара да се смеем, е бъдеще. Нищо, че на момента не го осъзнаваме. Има толкова знаци в живота, които не ги усещаме, но те вече са наше бъдеще. И ако ги усетим навреме, те се превръщат в значими.
Ако не можем … ами бъдещето е пред нас… и всичко, което ни предстои, ни чака, за да ни се случи утре.
Тази жена… тя просто отключи любовта ми към българския език и литература. Помогна ми да осъзная, че има и по-важни неща от компютрите, телевизията и глупавите ученически спорове. С нея израснах, преодолях значителна част от себе си, намерих дори покой. Често й разказвах за училище, за това как не се сливам със заобикалящата ме среда, за съучениците, които страняха от мен заради различията във вкусовете ни. Тя ме накара да разбера веднъж за винаги, че не съм като тях. Каза ми, че съм различна и че това е много хубаво.
За мен „да правиш добро” е, когато се опитаме да помогнем на някого, без да очакваме нещо в замяна. Разбира се, че проблемът не бива да се ограничава само с помощта, която можем да дадем на някого. Доброто е и когато правим хората щастливи, когато внасяме лъч светлина в тъмното им ежедневие. Живеем в свят, изпълнен с мъки, злоба и болка. Дори сякаш свикваме с жестокостите и неправдите като нещо обичайно. Когато някой се държи добре, вежливо с нас, ни прави впечатление, кара ни да се чувстваме по-радостни, но и ни изненадва, че е различен от огромната жестока вселена, която ни заобикаля.